Знаете ли че нашите емоции имат голямо влияние върху метаболизма ни?

Но първо да видим какво точно представлява биологичният (хранителен) метаболизъм: под метаболизъм имаме предвид всички биохимични и химични реакции, протичащи във всеки жив организъм.

Това означава, че метаболизмът ни се състои от въздуха, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, и всички елементи и вещества които проникват в тялото ни, превръщайки всичко това в „гориво“, необходимо за изграждането на тъканите на органите и тялото, за нашето биологично „оцеляване“, и същевременно неутрализирайки всичко, което е токсично за нашето тяло.

Да имаме метаболизъм, който работи добре, е прекрасно, но в действителност ние притежаваме и друг метаболитен потенциал: в допълнение към биологичния ни метаболизъм, който бихме могли да определим като „хранителен“, имаме и по-малко познатия, но не по-малко важен „емоционален метаболизъм“.

Много от нас изживяват емоциите като нещо, което ни се случва поради външни причини и фактори, като реакции към определени събития или от действия и чувства, които идват от нашите взаимоотношения с другите. Да се ​​вълнуваш означава да изпитваш различни усещания. Някои от нас са по-емоционални, други по-малко. За някои от нас е трудно да управляват емоциите си, други на пръв поглед ги държат под изключителен контрол, но след това изпитват трудности да ги изразят. Понякога емоциите ни изваждат най-лошата част от нас, с реакции на силна нетолерантност, гняв, недоверие, страх и осъждане, други вместо това отразяват най-доброто от нас – изразяваме грижа, състрадание, любов, смелост, доверие …

Концепцията за “емоционален метаболизъм”, подобно на хранителния метаболизъм, потвърждава факта, че ние постоянно изразяваме поток от емоции, генерирани отвътре от нас, и изпитваме чувства, които ни влияят отвън от взаимоотношенията ни с другите. Емоционалният метаболизъм ни учи, че дори и емоциите трябва да се обработват и усвояват – “смилат” – или, както ни учи и психологията, те трябва да бъдат „метаболизирани“ като храната, която ядем.

Нашият емоционален метаболизъм е онази част от нас, която, ако функционира добре, като нашия биологичен или хранителен метаболизъм, ще използва за цялата ни система тяло-ум-дух тези емоции, които са “подхранващи” за нас, и същевременно ще ни предпази от емоции, които са „токсични“ или „вредни“ за нас.

С други думи, емоциите от всякакъв вид, както и храната, трябва да се асимилират, усвояват и ако не са полезни за баланса ни, те трябва да бъдат обработени и оставени свободни да си отидат от нас.

Чувствали ли сте се някога блокирани, пълни с проблеми от всякакъв вид, парализирани или затруднени в нещо? Висчко това са примери за това как емоционалният ви метаболизъм е бил блокиран – нещо като “емоционален запек”. Когато някой ви говори гневно, обвинявайки ви несправедливо за нещо, може би се чувствате нападнати или наранени?  В този случай емоционалният ви метаболизъм е поставен на изпитание – това е същото както когато ядете храна, която се оказа неподходяща и несмилаема за вас и след това имате трудности с храносмилането.

В друг случай може би сте имали моменти на много удовлетворения –  усещането е че всичко е супер, обстоятелствата, хората…всичко и всички са в синхрон с вас, чувствате се в перфектна форма и настроение и нищо и никой не може да прекъсне потока на тези позитивни вибрации, които усещате.  Това е пример как вашият емоционален метаболизъм работи добре, ефективно и „бързо“.

Тези примери ни показват един много важен решаващ фактор: “здравословният” начин на живот изисква нашето внимание както върху хранителния така и върху емоционалния метаболизъм – и двата не само са важни за нашят живот, те са “Живот”. Емоционалният метаболизъм изисква едно непрекъснато наблюдаване и изследване на емоционалните реакции, чрез едно свободно, неосъдително и осъзнато отношение, с любопитство, известен контрол и проучване. Не само чрез биологичния, но също и чрез емоционалния метаболизъм можем да изпитаме запек, изтощение, умора, липса на енергия или хиперактивност и т.н.

Точно както понякога се случва да консумираме “нездравословни” храни, които увреждат здравето ни, така наречените “боклучави храни”, така и невъзможността да обработваме негативните емоции ги превръщат за нас в “емоционален боклук”: тревожност, притеснение, завист, осъждане на себе си и другите, страх, неоправдан гняв, разочарование и още …

Решението на този проблем е следното: трябва да превърнем емоционалния си метаболизъм в процес на (само)осъзнаване, в процес на израстване. Трябва да участваме по „активен“ и интелигентен начин в изразяването, метаболизирането и преодоляването на нашите уникални емоции. Идеята да облагородим нашето хранително разбиране, когато следваме който и да е хранителен режим е изключително важна и ако направим същото и за емоционалното си здраве, ще се научим да управляваме по-добре непрекъснатия поток от усещания, емоции и чувства, в който живеем.

Емоциите, терминът “емоционално здраве” не са въображаемо понятие. Неврологът и фармаколог Кандис Перт е написала по този въпрос иновативната си книга “Молекулите на емоциите”. Работата и в научната област показва, че в действителност всяка емоция – всяка мисъл и всяко усещане – има химически еквивалент в тялото. И наистина е така. Ние сме биохимични същества и всички химични вещества в тялото участват в цялостния процес на метаболизма.

Някои по-извстни емоционални молекули вече ги познаваме: серотонин, допамин, PEA, окситоцин, тестостерон, ендорфин и още доста пептидни молекули, които тепърва ще бъдат открити.

PEA: палмитоил-етанол-амин е естествено вещество, произведено от нашето тяло за защита на клетките от хронични увреждания или възпаления. Открита през 1957 г., тази молекула е естествен противовъзпалителен аналгетичен принцип.   

През 1993 г. д-р Рита Леви Монталчини обяснява функционирането на тази молекула, печелейки Нобеловата награда за което.

Ето един много прост начин да приложим в ежедневието ни концепцията за емоционалния метаболизъм.

Често пъти задържаме емоциите си, имаме затруднения да обработваме чувствата на гняв, депресия, болка, страдание, страх или разочарование, така че сме склонни да крием или потискаме тези настроения. Може дори да стигнем дотам, че да потискаме или да маскираме чувството си за любов, желание и интимност, просто защото се срамуваме от тези чувства или ни е страх да ги споделим. Резултатът е “емоционален блокаж”, неизправност в емоционалния метаболизъм, натрупване на емоционално “токсично” за нас съдържание в нашата система, което се нуждае от лечение, има нужда да излезе от нас, да намери изход. Често влошаваме нашите връзки/приятелства точно когато сме емоционално “задръстени” и не можем или не искаме да изразим чувствата си или дори да ги признаем пред себе си. Проблемът в тези случаи се появява, когато започнем да търсим “лесно решение” за облекчаване на стреса (който стрес идва от задържането на емоциите ни) чрез храната – храна, която ни осигурява комфорт – но която често не е здравословна за правилното функциониране на нашия хранителен метаболизъм.

Актът на потискане на емоциите е буквално физиологичен стрес за нашата система тяло-ум-съзнание. Не е толкова различно от това, което се случва с нас, когато подтискаме физиологическите си нужди за дълго време и вместо да ги задоволим/освободим от тях, ние генерираме токсичност за тялото си. Стресът, който придружава емоционалното ни сдържане, всъщност се генерира от търсенето на изход. За пореден път храната се оказва този “изход”. За много хора преяждането, хапването и тези модерни напоследък преживявания, наречени „емоционално хранене“ или „емоционална зависимост от храната“ или „нервен глад“, са буквално емоции, които изискват „въздух“ – по някакъв начин те трябва да бъдат изразени навън; нашите емоции/усещания се нуждаят от внимание и когато ги пренебрегнем, те могат да ни доведат до неправилно поведение на хранене.

Емоциите изискват внимание и трябва да бъдат слушани, „усещани“, което не означава непременно, че човек трябва да бъде обсебен от всяко едно чувство. Просто трябва да развием осъзнатост и наблюдение какво се случва в нас в даден момент – това е и част от концепцията на присъствие в “тук и сега”. Когато си позволим да усетим дадена емоция, тя има естествена продължителност и естесвен “край”, тъй като емоционалният ни метаболизъм я регулира по естествен начин.

Така че ето лекарството:

• започнете да забелязвате и да слушате чувствата си;
• бъдете честни с усещанията си;
• вижте какво крият;
• какво ви говорят?
• оставете ги да се “движат” в тялото ви;
• спрете да се борите с тях;
• спрете да се опитвате да ги криете;
• спрете да се преструвате, че нямате тези чувства;
• бъдете автентични;

Резултатът ще бъде “по-добро подхранване” и отблокиране на емоционалния ви метаболизъм и най-вероятно ще развиете много по-добро отношение към храната и към вас самите.

Източник: „Институт по психология на храненето“ – „Какво е емоционален метаболизъм“.

 

Искаш ли да разбереш повече за процеса, при който чрез твоята Био-индивидуалност  ще можеш да реализираш  целите си и да подобриш твоето здравословно състояние?

Просто запази

твоята безплатна начална консултация тук!

Ето какво може да очакваш само от една първа среща:

•  40-60 мин сесия в удобно за теб време и пространство (скайп)
• ще добиеш представа какво значи индивидуална програма, съобразена с твоите потребности и желания;
• ще се запознаеш с необходимите инструменти които ще ти помогнат да разграничиш това, което те храни на обикновенно, второстепенно ниво, и това което те храни в дълбочина и на първостепенно ниво, отвъд твоята диета;
• ще откриеш някои от тайните на Интегрираната Нутриционистика – биоиндивидуалният аспект, който чрез здравословната храната балансира цялото ни ежедневие;
• …..и…има и още но не мога да ти  кажа всичко тук! 🙂 Опитът е най-добрият тест, така че, възползвай се! 🙂

Това е не само индивидуална програма, в допълнение към целият процес това е едно пътешествие, където чрез храната може да откриеш в себе си неподозирани възможности, които никога не си си и представял/а че имаш!

Не отлагай Здравето си за утре, за в другиден, за след една седмица… след една година…цял живот! Започни от днес!

Очаквам те!

Сигурна съм, че дори и само тази първа консултация може да има необходимото въздействие, и да ти помогне да предприемеш дълго отлагани стъпки към твоето здраве и щастие.