Емоциите и Храната – може ли един “нездравословен” навик да се превърне в източник на мъдрост и знание?

Кой от нас не познава добре неконтролируемото желание за определени храни, като например понякога така “забранените” сладкиши, нещо соленичко, газираните подсладени напитки, алкохол…Като правило, в много хранителни режими тези навици, като желанието за ястия които не би трябвало да се консумират, се смятат за “вредни”. Но така ли е настина?

В една програма за здравослоно хранене и стил на живот, която се разгръща на 360° по холистичен начин, тези “вредни” навици имат всъщност една много важна и критична роля в разбирането на това от какво всъщност се нуждае нашето тяло.

Може ли една “вредна” привичка да се превърне в един полезен, истински ресурс?

Нека да обърнем внимание първо към какво, или към кого се обръщаме, когато се нуждаем от малко повече комфорт, когато имаме нужда да се почувстваме по-добре и да си възвърнем вътрешното равновесие?

Обръщаме малко повечко внимание на външния вид – обличаме си любимите дрехи, отиваме на фризьор за хубава прическа? Или може би ще си приготвим една хубава чаша ароматен чай, ще си приготвим нещо вкусно за ядене? Или най-вероятно ще потърсим топлотата на една хубава прегръдка от нашият любим? А може би просто ще се обадим по телефона на мама, или на наша близка приятелка/приятел, за да чуем техният изпълнен с топлота и сигурност глас..?

Като човешки същества ние сме инстинктивно програмирани от желанието да задоволим някои основни нужди като жажда, глад,  необходимост от подслон, топлина, любов. Когато един от тези елементи липсва, тялото ни се чувства некомфортно и иска да си възвърне нормалното състояние, за да си възстанови чувството за баланс.

Важно е да запомним, че хранителните разстройства (това е начинът, по който се храним и който е свързан с емоциите) не са коренът на проблема, а само “симптомът” на реалния проблем, който често няма нищо общо със здравословната диета.  Повечето хора, които страдат от хранително разстройство, са много емоционални, чувствителни хора, които се борят със вътрешните си реакции като отговор на външната реалност, която ги заобикаля. Хора, за които храната е само средство, за да смекчат реалността около тях, за да се успокоят.

И ако за много от хората вкусното ядене е цел – кой не обича да си похапва добре, да се наслаждава на вкусни и разнообразни ястия – за тези от нас, които се борят на емоционално ниво с диети, хранителни режими и здравословни хранения и накрая “се провалят”, храната е само средство за се подтиснат редица проблеми. Но за щастие съществуват много начини за да намерим подкрепа,  за да се измъкнем от този порочен кръг и да се освободим истински от зависимостта си към храната.

“Инстинктивна мъдрост” в желанието за храна

Когато възникне дискомфорт, често се обръщаме към храната, за да възстановим баланса. Този механизъм се нарича “инстинктивна мъдрост” на желанието ни за храна, защото от еволюционна гледна точка това е всъщност един динамичен процес, който ни разкрива истината за това какво всъщност желаем! Тялото ни знае, че храната е вече един готов източник на наше разположение, и след това инстинктивно започваме да чувстваме желание за определени специфични храни, само за да запазим вътрешния си баланс.

Предизвикателството обаче става трудно, когато се озовем в един порочен кръг от злоупотреба и преяждане, което води до “фикс-идеи” за храна и храненето от удоволствие се превръща в истинско наказание  на нас самите, заради хранителните ни навици. Всъщност, когато коренът на дискомфорта не е глад, да се обърнем към храната не решава проблема, това само ни успокоява временно, но след това се задейства и увеличава чувството ни на срам и вина …

Какво можем да направим, когато е така? Със сигурност има начин да излезем извън тази негативна спирала на усещания, и да преобърнем чувството на срам и вина в разбирането и “оценяването” на нашето тяло и на сигналите които ни изпраща. Всеки от нас има силата да избира дали да продължи да се самообвинява, или да започне да почита красотата и уникалността на тялото си. Вместо да се упрекваме за това какво сме яли, когато дори не сме били гладни, или за това че сме хапнали нещо “нездравословно”, можем да изберем да започнем да ценим и уважаваме тялото си, което е в синхрон с нас, и да се научим да слушаме сигналите му.

В този процес ни е нужно преди всичко много приемане, любов и постоянство: нашата стратегия, каквато и да е тя,  трябва да бъде експерементирана всеки път, миг след миг, веднага след като се открие емоционален стрес. Няма гаранция че ще работи всеки път по един и същи за нас начин, затова трябва да сме настоятелни и упорити в прилагането и’, запазвайки същевременно нашето доверие и вяра в този процес. Всъщност стратегията е само една възможност да намерим други стратегии, които ще ни дадат още повече инструменти и други опции, за да вървим напред, защото това ще ни позволи да се научим да общуваме с тялото си и да “слушаме” съобщенията които ни изпраща.

Когато разпознаем инстинкта в желанието ни за храна или желанието ни за конкретни храни, и когато вместо да се самоосъждаме, изберем любов към себе си – това е началната точка откъдето започва нашето “оздравяване”. Този процес разширява нашето съзнание, за да разпознаем и да обмислим нови начини и решения, за да се справим с моментите на трудност веднага щом възникнат. Важно е за запомним, че храната не е “враг”, тя е необходимият източник за оцеляване. Това, което трябва да ни се изясни, е “излишъкът от храна“, който не е нищо друго освен “lifetime-pattern“, “модел” на начин на живот, който като такъв вероятно никога няма да изчезне напълно от нашето съществуване. Но целта не е тази: нашата цел е преди всичко да разберем връзката си с храната, да се превърнем в хора които осъзнават тези “модели”, като се научим да се справяме по подходящ за нас начин с хранителните ни желания, когато те възникнат (особено ако са свързани с дискомфорт).

Разпознавайки емоционалната ни връзка (хранително разстройство) с храната като “Пътуване” към нас самите

Преди всичко трябва да предефинираме връзката си с храната и да работим за постигане на нашите цели, вместо да вървим към “съвършенство”. Ключът към трансформирането на всяка връзка е да вървим бавно, стъпка по стъпка, като осъзнаваме във всеки един момент че съвършенството не е нещо “реално”.

Трябва да разберем и също така да приемем, че сме се хранили и реагирали на базата на нашите емоции в продължение на години, може би през целия ни живот.

Като тръгнем от тази именно точка, трябва да сме наясно, че ще преживеем “пътешествие” с възходи и падения. Точно като всяка друга връзка, която се базира на емоционално ниво, и тази ще се развива чрез определени цикли. Когато моментът е добър, ще ни бъде лесно да разчитаме на инструментите, които сме си разработили, за да заменим емоционалното хранене с по-балансирано. В същото време, когато сме изправени пред силен гняв или тъга, нормално е да сме затрупани от емоции и да прибегнем до храна. В тези моменти, вместо да се чувстваме разочаровани и самоосъждащи се, е много важно да си припомним, че правим всичко възможно според силите си, и че напредваме по всяко време. Практикуването на различни алтернативни стратегии за управление на емоциите може да ни бъде от голяма полза когато имаме трудни моменти.

Нека да почитаме и ценим нашият напредък и да оставим настрана “съвършенството”.

Да се върнем към “Първостепенните Храни”

Нашият начин на емоционално хранене не произтича от истинския глад;  твърде често произтича от липса или дисбаланс в основните области на “първостепенното хранене“ (взаимоотношения, професионално/личностно развитие, физическа дейност, духовна практика/израстване). Следователно е необходимо да се идентифицират онези области в кръга на живота, в които се е натрупало неудовлетворение и областите където нещата вървят добре – това ще ни помогне да си изясним какво точно се случва в нашето ежедневие и да разберем от какво наистина се нуждаем (отивайки отвъд “храната”).

Тъй като следващия път, когато се почувстваме некомфортно, е по-вероятно да си припомним 12-те възможни зони, където може би се чувстваме неудовлетворени, а не само една област, т.е. т.нар. “второстепенна храна”, която е само хранителната зона. Ако се задълбочим в проблемната област, бихте могли да изследваме коренните причини за тази неудовлетвореност и да се запознаем с нови и мъдри начини, за да се справим със ситуацията, когато неконтролираният апетит се появи.

По дефиниция нашите усещания са физическият телесен отговор на външните стимули. Когато усети негативни усещания, умът ни влиза в “режим на решаване на проблеми”, без да се спира да разкрива и анализира причините, които го предизвикват. Когато започнем да изпитваме такова емоционално желание за храна, можем да се научим да слушаме тези сигнали, за да идентифицираме истинската емоция, която изпитваме в този момент, и това няма нищо общо с желанието за храна. Също така може да ни  бъде от голяма полза да определим къде точно чувстваме този дискомфорт на телесно ниво , да назовем това чувство и да разберем какво се случва вътре в нас. Например, воденето на дневник на мислите и чувствата ни, когато този неконтролируем апетит се появи, е един от многото инструменти които могат да ни бъдат от голяма помощ. Междувременно ще започнем да забелязваме “lifestyle-patterns”, моделите на живот които задействат това емоционално желание за храна, и ще започнем да експериментираме с нови начини и стратегии за да се справим с тези “емоционални” процеси.

Да продължим напред

По “пътя” по който сме тръгнали, едно от най-важните неща е да култивираме и да насърчаваме любовта и вярата към себе си, положителната нагласа. Една огромна част от нас поддържа вътрешен диалог със себе си по същия начин, по който родителите ни са водили този диалог със нас в детската ни възраст, и за съжаление този начин на говорене може би не винаги е бил толкова мил и любезен.. Така че една от основните ни задачи е да се научим как да превъзпитаме себе си, да бъдем родители на нас самите, да се изправим пред емоциите си с любов, да даваме и да се обръщаме с любов към себе си. Това означава да премахнем напълно самоосъждането за това какво ядем,  без да се съсредоточаваме излишно върху тази страна на нещата. Разбира се, ще можем да се погрижим и за този аспект, но от позицията на любов към себе си, след като сме “оздравели” от непрекъснатата ни самокритичност и съдене.

Един от основните ни инструменти за само-помощ е да влезнем в емпатия със себе си, да се начим да бъдем съпричастни към себе си – това е нашата основна храна, във всяка диета. Да имаме едно отворено съзнание, умът на начинаещия – това ще ни помогне да възприемем и разберем, че този път е бавен, вървим напред постепенно, да, но това е истинското изцеление. Култивирането и поддържането на целта която ще ни отведе към прогрес и развитие отвъд съвършенството, както и да се научим да уважаваме и да разбираме мъдростта на собственото си тяло – всичко това ще ни приближи към един по-здравословен поглед към живота, към по-здравословна връзка с храната, на едно по-високо ниво на емоционално здраве.

От изключително значение е да разпознаем факта, че като индивиди, страдащи от хранителни разстройства, използваме храната, за да се справим с неудобни или болезнени ситуации. Така че не е достатъчно само да си променим храненето или дори, още по-лошото в тези случаи, да приложим диета.

Често такова пътуване се осъществява в синергия с един или повече специалисти в професионалната област на необходимост.

Но най-важното е да се обърнем, с много любов и доверие, към себе си и да позволим на тяло, дух и съзнание да започнат да оздравяват.

Не се отнася за чудодейно изцеление, а за процес, състоящ се от всекидневни крачки. Но след като се отнася до нашето оздравяване от дългогодишни и мъчителни проблеми, какво по-хубаво от това да си позволим най-сетне да започнем да живеем с любов, вяра и съпричастност към себе си и околните, и може би най-после да си изградим онзи стил на живот, който ще ни донесе здраве и радост.

 

 

Искаш ли да разбереш повече за процеса, при който чрез твоята Био-индивидуалност  ще можеш да реализираш  целите си и да подобриш твоето здравословно състояние?

Просто запази твоята безплатна начална консултация тук!

Ето какво може да очакваш само от една първа среща:

•  40-60 мин сесия в удобно за теб време и пространство (скайп)
• ще добиеш представа какво значи индивидуална програма, съобразена с твоите потребности и желания;
• ще се запознаеш с необходимите инструменти които ще ти помогнат да разграничиш това, което те храни на обикновенно, второстепенно ниво, и това което те храни в дълбочина и на първостепенно ниво, отвъд твоята диета;
• ще откриеш някои от тайните на Интегрираната Нутриционистика – биоиндивидуалният аспект, който чрез здравословната храната балансира цялото ни ежедневие;
• …..и…има и още но не мога да ти  кажа всичко тук! 🙂 Опитът е най-добрият тест, така че, възползвай се! 🙂

Това е не само индивидуална програма, в допълнение към целият процес това е едно пътешествие, където чрез храната може да откриеш в себе си неподозирани възможности, които никога не си си и представял/а че имаш!

Не отлагай Здравето си за утре, за в другиден, за след една седмица… след една година…цял живот! Започни от днес!

Очаквам те!

Сигурна съм, че дори и само тази първа консултация може да има необходимото въздействие, и да ти помогне да предприемеш дълго отлагани стъпки към твоето здраве и щастие.